Най-доброто определение за артерия е кръвоносният съд, който НАПУСКА сърцето. Ако кажете това, не може да сбъркате! ПОВЕЧЕТО от нашите артерии пренасят богата на кислород кръв под високо налягане, която се доставя до всички органи на тялото – но това не е правилното определение! Очевидно има 55-60 000 мили кръвоносни съдове в средното тяло - така че приблизително половината са артерии. Останалите са вени! Артериите трябва да имат много здрави мускулни стени, за да издържат на натиска на сърцето, което бие и изпраща кръвта по тялото, и те трябва да останат непокътнати, за да се предотврати загубата на кръв.

Това е онзи специализиран контейнер за урина, който се намира в тазовата кухина и може да се изненадате да научите, че той не виси надолу в тялото ви, а лежи настрани като гребна лодка. Изграден е от специализирани клетки (преходен епител), за да може да се разшири (и да не се спука!) и може да съдържа до 300-400 ml урина (и никога десет халби бира!) Мит е, че инконтиненцията на пикочния мехур е естествена последица от стареенето, но е сигурно, че пилатесът прави чудеса с тазовото дъно.

Това е здрава, влакнеста съединителна тъкан, известна още като „хрящ“. Това е шаблонният материал за всички кости в тялото. Знаете ли, че имате 206 кости и много от тях не са осифицирани (т.е. направени костни) едва след раждането? Костните клетки растат върху и в хрущяла, докато не бъдат затворени там, за да осигурят твърдост и защита на костния скелет. Местата, които не вкостяват, са „костите“ на носа, което е също толкова добре, като се замислите колко пъти сте си блъскали носа през целия живот!

Това е мистериозният слой под епидермиса (epi=отгоре) на кожата, който покрива цялото ви тяло и който съдържа безброй тайни компоненти като космени фоликули и потни жлези и сензори за болка, заедно с нервни окончания, кръвоносни капиляри и мастни клетки. Всъщност знаете ли, че средният възрастен, както пише в книгите, очевидно има 20 000 cm2 кожа и парче кожа с размерите на монета от 2 пенса има над милион клетки, метър кръвоносни съдове, 80 потни жлези и поне 35 нервни окончания в него? Регионът под дермата е мястото, където се отлагат всички мазнини, свързани с кожата и външния вид.

Това е мембраната, разделяща външното ухо от средното ухо, върху която ушните кости тракат, за да усилят звуците, които чуваме. Знаете за тъпанчето си, когато получите инфекция, тъй като налягането се натрупва зад него и получавате непоносима болка. Може дори да се спука и да образува белег, когато се възстанови, и това може да повлияе на слуха ви в по-късна възраст. Оториноларинголозите (УНГ хирурзи) обичат да поставят втулки (които са малки тръбички) в тъпанчето ви, за да улеснят дренирането, ако имате „залепнало ухо“. Всяко механично увреждане на тъпанчето може да бъде причина за глухота.

Това са вълнообразните краища на 2-те фалопиеви (маточни) тръби, прикрепени към матката, и те са единствените отговорни да гарантират, че яйцето, което се „излюпва“ от яйчника, действително отива в правилната посока, готово за оплождане. Без фимбрии вашата яйцеклетка може да се окаже в телесната кухина и ако яйцеклетката се оплоди там, може да имате извънматочна бременност. Понякога фимбриите от една фалопиева тръба се огъват надясно към противоположния яйчник, за да хванат яйцето там.

По дефиниция жлезата е колекция от (епителни) клетки, които произвеждат течност или в тялото - обикновено в кръвния поток - или върху повърхността на тялото. Така че имаме ендокринни жлези, произвеждащи вещества (хормони) в кръвообращението и екзокринни жлези, произвеждащи течности на повърхността на тялото. Потните жлези в дермата са примери за екзокринни жлези. Панкреасът е пример за ендокринна жлеза, която произвежда хормоните инсулин и глюкагон в кръвния поток, за да поддържа баланса на кръвната захар. Той също така функционира като екзокринна жлеза, както ще видите. В човешкото тяло има много повече екзокринни жлези, отколкото ендокринни жлези.

Сърцето е толкова отлична помпа, че нито един инженер не е успял да направи нещо подобно да бие непрекъснато може би 100 години, без да се повреди! Толкова е умно, че дори управлява собственият си ритъм автоматично, така че не е нужно да го задавате. Повечето сърца бият с около 72 пъти в минута, но тази честота може да бъде повлияна от кофеин, алкохол, канабис и емоционално разстройство и някои хора трябва да имат поставен изкуствен пейсмейкър, за да се уверят, че бие редовно и гладко. То също има собствено кръвоснабдяване, пренасяно в коронарни съдове, които се увиват около външната страна на сърцето. Ние знаем за тях, когато се задръстят с холестерол и става трудно за кръвта да тече през тях, когато се натоварваме. Това се нарича стенокардия и ако тези съдове се запушат, кардиохирурзите могат да ги заменят с вени от крака или ръката! Какъв късмет е това!

Това е оцветената част на окото. Всъщност това е плоска, цветна, пръстеновидна мембрана зад роговицата на окото, с регулируем кръгъл отвор (зеница) в центъра. Свиването и разширяването на ириса контролира размера на зеницата, което позволява на светлината да навлезе в окото и да достигне до ретината. Цветът на ириса се определя генетично от разпределението на пигмента меланин. Всички наши предци биха имали тъмнокафяв ирис, но са възникнали различни мутации, за да осигурят спектъра от цветове от лешниково до синьо и зелено. Последните разработки в мерките за сигурност (на летищата и т.н.) включват сканиране на ириса, тъй като ирисът има около 256 уникални характеристики, за разлика от върховете на пръстите, които имат около 40.

Това е основното място, за да направим храната си достатъчно малка, за да я поглъщаме с помощта на зъби, вградени в костите на челюстите. При детето има общо 20 зъба в горната и долната челюст, а при възрастните са 32. Долната челюст е най-здравата кост в черепа и е единствената, която се движи с помощта на мускули, прикрепени към темпоромандибуларната става или TMJ. Това е, което боли, когато се прозявате твърде силно! Долната челюст също играе жизненоважна роля в говора и изражението на лицето – помислете за всички тези емотикони! Костта на горната челюст се нарича максила и представлява неподвижна слята кост. Най-голямата челюстна кост в естествения свят принадлежи на синия кит, което е доста изненадващо.

Обикновено имаме 2 бъбрека с форма на боб и това е мястото, където цялото кръвно съдържание се филтрира и сортира за съхранение или изхвърляне. Изхвърленото кръвно съдържание се екскретира с урината. Представете си, че всичко в кръвния ви поток преминава през много фин филтър (с повърхност, подобна на тази на тенис корт), който по принцип не се блокира! Това е удивително! Колко добре работи вашият филтър е свързано с вашето кръвно налягане и здравето на бъбречните клетки и структури, наречени нефрони. Ако имате постоянно високо кръвно налягане, може да имате болни бъбреци. Когато механизмът за филтриране на бъбреците се повреди, ние ставаме токсични много бързо и дори може да умрем.

Имаме 2 бели дроба, разположени от двете страни на сърцето. Те са защитени от нашите ребра и са като торби, пълни с въздух. Когато видите бели дробове в плътта, те изглеждат като розово желе от мляко, когато са здрави, но могат да бъдат оцветени в черно от катрана в цигарите. Те съдържат 2 литра въздух всеки, когато са здрави, но могат лесно да бъдат повредени от вдишано замърсяване. Те също могат лесно да бъдат пробити, ако бъдете намушкани във врата над ключицата, което очевидно е „често срещано“ нараняване на футболни мачове. Жизненоважният обмен на кислород и въглероден диоксид се извършва в алвеолите в белите дробове, които могат да осигурят огромна повърхност (да кажем еквивалентна на тенис корт!) за обмен на газ, когато е здрав. Когато сме активни, може да имаме нужда от 160 литра въздух на час!

Мембраните са като бариери или граничен контрол между областите на тялото или между клетките. Те са ТОЛКОВА важни, за да се гарантира, че нещата остават там, където трябва в клетките, тъканите и органите. Те са съставени от фосфолипиди с протеини, вградени в матрицата и се поддържат гъвкави чрез включването на холестеролни молекули. Информацията се предава между клетките чрез сложни клетъчни сигнални механизми, за които се смята, че произхождат от молекулите, вградени в мембраните. Повечето мембрани са двойни, като сандвич, и хидрофобни отвън и хидрофилни отвътре.

Двата отвора в носа се наричат ноздри. Те водят до две носни кухини, които са разделени от преграда, стена от хрущял. Тази носна преграда може да бъде сериозно увредена от кокаин, приет през носа. Ноздрите са облицовани с реснички, които функционират за издухване и ефективно пресяване на въздуха, който вдишваме, като основен защитен механизъм за защита на нашата деликатна белодробна тъкан. Когато въздухът се вдишва през ноздрите, той преминава през ресничестите носни проходи, където се затопля и овлажнява, след което преминава през хоаните, назофаринкса, орофаринкса и гласовата кутия, преди да се озове в белите дробове. Всички тези области също са отговорни за обонянието, вкуса, слуха и защитата на имунната система. На всеки 24 часа в чашковидните клетки на ноздрите се произвеждат 1,5 литра слуз.

Костницата е малка кост. Трите най-малки кости в тялото са в ухото и се свързват с тъпанчето, така че да чуваме звуци. Ушните костници се наричат чукче, наковалня и стреме, защото на това приличат. (Всичко в анатомията е наименувано чрез описание - проблемът е, че описанието често е на латински или гръцки, което повечето хора не разбират в наши дни!) Стремето е най-малката кост в тялото с размери 3 x 2,5 mm, което е полезно да знаете за пъб викторина. (Бедрената кост (костта на крака) е най-голямата кост между другото.)

Това е толкова важен орган и тежи само 60 грама! Има екзокринни и ендокринни функции, необходими за живота. Той се намира между извивката на дванадесетопръстника в тънките черва, където може лесно да освободи своите продукти за максимален ефект. Екзокринната функция (изливане на химикали върху вътрешната повърхност на храносмилателния канал) произвежда смес от храносмилателни ензими и техните прекурсори, готови за последния етап от храносмилането на всички хранителни групи. Ендокринната функция е жизненоважна за регулирането на нивата на кръвната захар в организма. Двата хормона инсулин и глюкагон, произведени в клетките на панкреаса, поддържат нивата на кръвната захар. Инсулинът улеснява отстраняването на излишната глюкоза от кръвообращението за съхранение в черния дроб като гликоген. Глюкагонът действа върху складирания гликоген, за да го превърне обратно в глюкоза, когато нивата спаднат. Умни неща!

Много добре позната на атлетите като „четири мускули“, тази група от 4 мускула, известни като квадрицепс феморис, действат заедно, за да разширят колянната става. Заедно те образуват най-силния и слаб мускул в тялото в предната част на бедрото. Подколенните сухожилия са три мускула в задната част на бедрото, които работят заедно, за да огъват коляното. Тези две мускулни групи работят в противовес една на друга, въпреки че са склонни да имат дисфункционална връзка. Квадрицепсите трябва да се скъсят, за да се удължат подколенните сухожилия и обратно. Твърде често това не успява да се случи и този неуспех води до разтегнати мускули на бедрото. Повечето хора стоят по такъв начин, че бедрата им да са наведени напред, което оказва голям натиск върху квадрицепсите и може хронично да скъси подколенните сухожилия.

Това е най-вътрешната лигавица на окото и покрива три четвърти от очната ябълка. Това е изключително деликатна структура, съставена от светлочувствителни клетки, които са отговорни за това как виждаме нещата. За да виждате светлината отразена от обекти в зрителното поле, се фокусира върху ретината чрез пречупване през лещата. Ефективното зрение зависи от координацията на лещата, нейните мускули и връзки и клетките на ретината. В ретината има четири вида светлочувствителни рецепторни клетки - три вида колбички, които отговарят за цветното зрение (червено, зелено, синьо) и пръчици, които са чувствителни към светлина и тъмнина и ни дават нашата зрителна острота. Повечето хора имат около 120 милиона пръчици и около 6 милиона колбички. Някой, който е далтонист, може да има само един или два вида конуси. Цветното зрение или липсва, или е ограничено при котки и кучета - толкова за това розово одеяло, което сте купили за вашия домашен любимец!

Това е най-големият от нашите лимфни органи и лесно се уврежда физически. Той действа като резервоар за червени кръвни клетки и тромбоцити в случай на кръвоизлив. Той също така разграничава старите или износени червени кръвни клетки, извежда ги от циркулацията и рециклира техните компоненти. Червените кръвни клетки издържат средно около 120 дни в циркулация. Жизненоважният компонент на червените кръвни клетки - хемоглобинът - се разгражда в далака, така че ценното желязо да може да се рециклира и съхранява в черния дроб. Други продукти от разпада на червените кръвни клетки също се транспортират до черния дроб - като билирубин, който става компонент на жлъчката. Освен това е безценно място за производство на Т и В лимфоцити, които са белите кръвни клетки, които са от съществено значение за имунната система. Образуването на червени кръвни клетки (еритропоеза) се случва тук в младите и може да продължи в зрялост.

Тези сдвоени органи са мъжките репродуктивни органи и се държат в скротума извън тялото, така че да са при оптимална температура за образуване и развитие на спермата. Това е с три градуса по-ниска от нормалната телесна температура. Следователно мъжете се насърчават да носят боксерки. Всеки тестис се състои от 200-300 дяла с бримки от семенни каналчета в тях. Това са мястото на производство на милиони сперматозоиди през целия живот на мъжа от пубертета нататък. За репродуктивен успех тези сперматозоиди се подхранват от течности, произведени по пътя от тестисите до пениса от други органи, свързани с мъжката репродуктивна система. Целият този пакет допринася за плодовитостта на мъжа и може да бъде оптимизиран чрез диета и хранителни добавки. Един среден мъж може (очевидно!) да произведе 525 милиарда сперматозоиди през целия си живот. Ако мъжът произвежда по-малко от 39 милиона сперматозоиди на еякулация, може да има проблеми с безплодието.

Това е висяща структура, висяща от задната част на гърлото, между двете видими сливици, изградена от мускули и покрита със слузна мембрана. Никой не е съвсем сигурен каква е неговата функция - всъщност тя се появява доста често на изпити за студенти по медицина. Дори те го наричат „тази мърдаща-висяща структура с неизвестна функция“, но може би играе критична роля в рефлекса за повръщане. Може би играе важна роля за поддържане на устата влажна, за говорене. Имаше време, когато се смяташе, че е отговорен за хъркането и сънната апнея. Срокът за отстраняване или ремоделиране на увулата (което може да се случи при хъркане) е по-дълъг! (Увулопалатофарингопластика - друг полезен термин за кръчмарския тест!)

За моя изненада забелязах, че всеки, който е учил основна биология, знае за власинките, дори и да не знае нищо друго! Задачата на власинките (множествено число) е да увеличат значително повърхността на тънките черва, за да оптимизират усвояването на храната. Те представляват малки пръстовидни издатини (с дължина 1-2 mm) на лигавичния слой в тънките черва. Всяка гранична клетка на власинките е покрита с четка от още по-малки издатини, наречени микровили (с дължина 1 микрон). Тяхното присъствие увеличава повърхността на 0,5 квадратни метра тънко черво до размера на - познайте какво - тенис корт или 250 квадратни метра. Власинките изпъкват в лумена на тънките черва, където храната е била разградена на най-малките си компоненти, готови за абсорбция. Водоразтворимите вещества могат да преминат в кръвоносните капиляри във власинките, докато мастноразтворимите вещества могат да навлязат в лимфните съдове във всяка власинка. След това всички хранителни вещества се транспортират през чернодробната портална система до черния дроб, за да се гарантира, че нищо токсично не навлиза в кръвообращението.

Известни още като левкоцити, те имат няколко важни роли в защитата на тялото. Те формират основата на имунната система със сложен и прекрасен набор от уникални лимфоцити, както и с клетки, които действат като клетки-пояждачи (фагоцити), които почистват всякакви клетъчни остатъци или нахлуващи опортюнисти. За разлика от червените кръвни клетки, които остават в кръвообращението, белите кръвни клетки пътуват наоколо, използвайки кръвоносните съдове като магистрална система. След това те могат да избягат там, където са необходими, и може би да започнат възпалителен отговор, за да защитят тъканите и органите. Лимфоцитите са в две популации - Т и В лимфоцити - с много значителни отговорности в имунния отговор и автоимунните разстройства. Здравият човек трябва да има около 4-11 x 10 (на степен 9) бели кръвни телца на 1 ml кръв.

Х-хромозомата е един от двата вида генетичен материал, придаващ сексуална идентичност на индивида. Има две X хромозоми при женски човек като двойка, които се различават по форма (X) от другите 22 двойки автозоми. Гените на X хромозомите кодират женските сексуални характеристики, а също и „къде сложих ключовете от колата си?“ сценарий! Човек със синдром на Търнър, при който има само една Х хромозома, наистина развива женски гениталии, но яйчниците не успяват да се развият в плода и лицето е безплодно.

Y хромозомата (поради формата си) придава мъжественост на човека. Една Y хромозома е сдвоена с една X хромозома, която допълва 22-те двойки автозоми. Така че някой с XY хромозоми е мъж, а някой с XX хромозоми е жена. По-скоро като сценария с ключовете на колата за носители на ХХ хромозоми, Y хромозомата предоставя сценария „къде е маслото в хладилника?“ при мъжете! Ако някой има XXY полови хромозоми, поради генетично несъответствие, той страда от синдром на Клайнфелтер. Те се раждат с недоразвити мъжки полови органи, но развиват женски вторични полови белези в пубертета, освен ако не са подложени на лечение с тестостерон.

Зигота е името за производството на успешно оплождане на 2 гамети: яйцеклетка от женска с ЕДИН сперматозоид от мъжки. Тези гамети са хаплоидни (n), произведени чрез мейоза, а оплождането означава, че зиготата е диплоидна (2n) с комбинирани хромозоми от мъжки и женски пол. Това е първият етап от създаването на нов човек със смесени характеристики и от двамата родители. Оплождането обикновено се извършва в маточните тръби и зиготата се придвижва към матката чрез лека перисталтика, където в крайна сметка се вгражда. Повтарящите се бързи митотични деления на зиготата произвеждат тъканите, които изграждат плода, неговия амниотичен сак и плацентата, които го защитават по време на 40-те гестационни седмици.